Ефектът „Дънинг – Крюгер” или илюзорното превъзходство на некомпетентните

„Проблемът на тоя свят е, че глупаците са абсолютно уверени, а интелигентните хора са изпълнени със съмнения”
Бeртранд Ръсел

Исторически погледнато още в древността Ефектът на Дънинг – Крюгер е бил открит от Питагор. Един ден той се разхождал по морския бряг със свой ученик, който се възхищавал на познанията му и го похвалил, че знае почти всичко за света. Тогава Питагор му нарисувал на мокрия пясък два кръга – един по-малък и един по-голям. Застанал в големия кръг и накарал ученика си да стъпи в центъра на малкия. „Ето, моят кръг е моето знание, а ти си в по-малкия на твоите знания. Извън очертанията на кръговете ни е светът на непознатото. Кажи сега, чия граница с непознатото е по-голяма, моята или твоята!“ – заключил Питагор.
През 1999 г. двама изследователи от Университета Корнел (Cornell University), Дейвид Дънинг (David Dunning) и Джъстин Крюгер (Justin Kruger) публикуват книга, в която описват едно когнитивно изкривяване, известно по-късно като ефект на Дънинг – Крюгер. Когнитивните отклонения представляват нарушение в начина, по който хората възприемат действителността. Съществуват множество установени от психолозите когнитивни отклонения. В случая когнитивните отклонения се проявява в две направления: неквалифицираните са склонни да надценяват способностите си, а висококвалифицираните – да оценяват способностите си по-ниско, отколкото са в действителност. И още, че невежите хора имат нереалистично високо мнение за собствените си възможности и това ги прави по-успешни в живота.
Изследването е вдъхновено от случая Мак Артър Уилър, който ограбил две банки с покрито с лимонов сок лице. Той е бил сигурен, че след като лимоновият сок може да се използва като невидимо мастило, то тогава лицето му няма да се вижда от камерите. Психолозите Дънинг и Крюгер решили да проучат по-задълбочено историята на г-н МакАртър. Те били заинтригувани от пълната увереност на Уилър, при положение, че явно не е бил компетентен. В серия от експериментални постановки, проведени в университета „Корнел” и в резултат на предишни техни изследвания, двамата психолози успели да опишат феномена, при който хора с малко знания в дадена област, са склонни да се оценяват сами себе си по-високо от други хора, притежаващи експертни познания в същата.
В поредица от експерименти двамата учени изследвали по няколко показатели способността за логическа обосновка, граматическите познания и чувството за хумор на група студенти по психология от университета в Корнел чрез попълване на тестове. След като получили оценките си, но без да знаят оценките на другите, студентите от групата били помолени да преценят собствения си резултат на фона на другите. Компетентните студенти се оценили правилно (или отчасти се подценили), докато некомпетентните силно се надценили.
Оказало се, че една четвърт от студентите са се представили най-слабо, а са се оценили с най-висок резултат. Реалната им успеваемост според тестовете била около 12%, а според самооценката на тази група – 62%. По – интелигентните били далече по – критични към себе си. Студентите, които са попаднали на дъното на класирането значително са надценили способностите си, докато онези, които са се справили добре, са подценили своите умения.
Явлението, при което некомпетентните хора изключително надценяват собствените си умения, а компетентните страдат от ниско самочувствие, от тогава се нарича Ефектът на „Дънинг – Крюгер”.

Графиката е достатъчно красноречива: в лявата част, където били събрани най-некомпетентните участници в експеримента, тя достигнала абсолютен апогей на стопроцентова увереност в собствените знания, способности и умения. След това кривата рязко се понижава в зоната, където е преобладаващото мнозинство от хората, с много дори резултати в действителност, но със занижена самооценка за своите знания и умения. Към края, кривата отново се покачва – там, където са най-добрите от добрите, доказаните експерти, които добре знаят, че разбират и могат повече от добрите професионалисти. Но дори и техните резултати достигат едва две трети от пика на пълните профани.
Както установили Дънинг и Крюгер, профаните не само надценяват своята компетентност, но и не са способни да дадат адекватна оценка на специалисти, които имат автентично високо ниво на квалификация в същата област. На всичко отгоре, профаните съвсем искрено не вярвали, че са допуснали грешки в тестовете, измерващи реалните им знания и способности – повечето от тях упорито отстоявали своето мнение, даже след като им било показано къде са сгрешили и грешките им били логично обяснени и мотивирани.
Надеждата, че слепците могат да прогледнат, все пак остава. Дънинг и Крюгер предложили на самоуверените невежи участници в техния експеримент да преминат специален курс на обучение, където не само усвоявали конкретни компетентности по упражняваните от тях професии, но и методи, с чиято помощ да измерват сами периодично реалната си компетентност. Повечето от тях поне успели да проумеят, че са живели в заблуда.
Има няколко възможни причини за ефекта. Една от тях е, че ни е по-лесно да забелязваме невежеството на другите, отколкото собственото си и затова си създаваме илюзията, че сме над средното ниво, докато истината може да е съвсем различна.
Всеки от нас е специалист в някаква област. В процеса на образованието си и придобиването на опит в един момент сме осъзнали колко много още ни предстои и колко малко знаем и сме наблюдавали как в процеса на обучение и работа самочувствието ни се повишава.
Всъщност ефектът Дънинг – Крюгер се отнася до определена група хора – на всеки би могло да се случи да изпадне в подобна ситуация, в ситуацията на незнаещ. Човек може да е истински експерт в някоя област и да е компетентен, но в същото време да е на дъното на знанията за друга.
Ефектът на Дънинг – Крюгер стана особено актуален през последните няколко години покрай развитието на Интернет, форумите и социалните мрежи и тревожното наблюдение, че голяма част от наличната информация в мрежата е невярна, а същевременно повечето от интернет потребителите са предубедени и търсят само тази информация, която потвърждава възгледите им. Много хора отричат доказани научни факти.
Най-интересното е, че привържениците на такъв тип теории започват да се обединяват във Фейсбук групи, в „научни“ форуми и така добиват самочувствието, че са много и имат смелост да налагат мнението си. Но това, че вярваш в погрешна теория и намираш други хора, които вярват в същата теория не прави самата погрешна теория по-малко погрешна и повече вярна. То означава единствено, че си намерил последователи, които вярват като теб. Но погрешното си остава погрешно и събирането на последователи не го правят по-малко погрешно.
Компетентният автор е отделил време, за да създаде сериозен материал, чел е допълнителна литература, обобщил си е опита, зад всичко това стоят години натрупвания, иначе не би се осмелил да коментира темата. Некомпетентният потребител в Интернет отваря материала, прочита първите три реда, които не разбира, защото са му далеч над нивото, отишъл е на коментарите и е написал, че това е глупост или не е вярно.
Оказва се, че невежите хора си имат особености. Те не си задават въпроси и не се усъмняват в своето мнение. Нямат капацитет да сравнят една умна и една глупава теза и да направят разликата между двете. Те просто се смятат за върха на творението. Те винаги са прави по дълбоко вътрешно убеждение. Те са жертви на ефекта „Дънинг – Крюгер” и дори когато видят сериозни аргументи решават, че написаното е под нивото им. Те отказват да си променят възгледите по даден предмет, независимо от доказателствата. Понякога дори стигат до неверни изводи, изглеждащи като абсолютна истина. В нашето ежедневие това би могло дори да остане незабелязано, не така стоят нещата, когато говорим за работното място, но това е друга тема.
Всеки от нас може да анализира себе си и да разбере дали в него се таи ефектът на Дънинг – Крюгер, като честно си отговори въпросите правилно ли оценява своите знания и умения, дали не ги надценява, признава ли компетентността у другите, съзнава ли своите недостатъци.
Ние трябва да се смирим, да се съмняваме в личните си познания и да уважаваме чуждата компетентност. Част от скептичната философия и критичното мислене е признанието, че всички страдаме повече или по-малко от когнитивни изкривявания. Трябва да се научим да ги разпознаваме и да правим съзнателни усилия срещу тях, осъзнавайки, че това е един безкраен процес.